Никой не чете блога ми.
Ядосана съм. Не на това, че никой не чете. Ядосана съм на Германия. Сега тук е 7 градуса и докато близките ми ходят по къс ръкав и се потят, аз прибягвам до зимното си яке. За последната седмица е било слънчево само за около 30 минути. Е, разбира се, през тези сърреалистични мигове беше студено. Бих казала,че е доста вредно да се живее без слънчева светлина месеци наред.
Но може би трябва да попитам немците...Хей, студенокръвни същества, как се справяте с това?
Как да се справят - ако пекне слънце бузите им стават розови и току виж, ще заприличат на хора, способни на емоция. Е, способни са да бъдат изключително неприятни, поне това им дължа. Всъщност не, нищо не им дължа, защото те нищо не са ми дали. Дори не знам, дали някой от тях знае,че съществувам. Освен може би съседите.
"Хей, тая има тъмна коса, тъмна кожа, тъмни очи. Не говори. Чужденка. Как дойде до тук?С каруца ли?" Засечка. Те не знаят какво е каруца. Не са виждали горките, от къде да знаят. Те всъщност нищо не знаят за чужденците тук. Ние сме тяхното оправдание да проявят високомерието си. Все пак и вие не бихте били злобни с овцете от вашето стадо. Ето за това, нека придошлите овце да му мислят.
Тук е хубаво да се живее, стига да нямаш допир с никого. Има хубава храна, транспортът е добър, няма вероятност да получиш рак на кожата(все пак, тук не пече слънце) и най-хубавото е, че всички те смятат за отрепка, щом си с тъмна коса.
Е, ако се изруся, може вече да изпълна представат на немците за източно европейските жени...
Е, поне в зъболекарския кабинет оцениха това,че говоря дорбре немски, като между другото ми казаха,че за да ми сменят пломбата, ще се наложи, видите ли, да ми извадят нерва...И така де, нали трябва да си намерят опитно зайче, за да си изграят на лекари...зъболекари...
И аз живея месеци наред в това, поправка-до това сбъркано общество и съм благодарна,че не попаднах в северна Германия, където до сега някой нацист да ме беше изнасилил или пребил. Тук наниваста към мен се изразява само в думи...т.е. в липсата на такива.
И колкото и България да е не наред, и колкото и в Германия, да е чисто и подредено по улиците и п и да няма такава невероятна популация на простаци(сигурно е от времето), нещата не са еднозначни. Черно и бяло няма. Само сиво. Буквално. Като погледна нагоре и само това виждам- сиво небе. Няма слънце. Нито има надежда,че някога ще съм нещо повече от емигрант натрапник.
No comments:
Post a Comment