LaVieDeTousLesJours

днес, сега
Не мисля,че идва страшният съд, нито Апокалипсиса.

Не мисля,че времето тече еднопосочно.

Но мисля,че живеем в момента, в който идва краят на хората.

Няма място за песимисти, аз съм реалист.

Просто от гледна точка на човешкия живот, краят изглежда далече.

Но какво е времето, какво е вселената, с какво се съизмерваме ние?

Временно сме тук, а сеем разруха и смърт. Как е възможно това? Живеем като вируси, като паразити.

Трагедията на моето и вашето съвремие е,че то е стотна от този момент. Моментът на края.

Аз не съм песимист. Просто гледам с по-други очи. Погледнете и вие.

Можем ли да променим хода на нещата. Едва ли.

Можем да го забавим. Как?

Консумираме по-малко, харчим по-малко, купуваме по-малко,искаме по-малко, доволни сме от по-малко и обичаме Майката Природа повече. Единствени ят ни дом е тук и сега. А утре, тук ще са нашите деца. Какво ще им оставим. Планета без зеленина? Бетон? Умрели цветя?

Какво?

Какво ще дишат те?

Какво ще пият?

Какво ще ядат?

Как ще мислят?

Това зависи от нас, днес, сега.