LaVieDeTousLesJours

Имам нужда от самотата си. Имам нужда да дам свобода на желанията си. Свободата се плаща. Понякога цената е твърде висока. Понякога не е. Моята е.

Моите мечти се съизмерими, осъществими, напълно възможни неща.

Вчера бях сама. Гледах как бурята идва. Когато започна да вали и когато бях толкова мокра, че нямаше значение дали съм навън или скрита някъде. Хората обаче си бяха намерили заслони на най- различни места... Не се плашете, това е само дъжда... Дар от небето . Дъждът....който отми сълзите ми, разтвори ги в себе си и ги отнесе някъде, сякаш ги е нямало. Дъжда , които отми потта от жегата и дъжда, който ме донесе близо до теб. След това усетих студа... Всичко беше много освежаващо....

Трудно ми е да повярвам,че останалата част от света съществува. Съществувам само аз, тук и сега, само моите мисли имат значение. Идва нов дъжд. Ново начало. Нови срещи и хора. Нова неосъществима любов, която ме хвърля в страдания,без които иначе не съм пълноценна. Моята драма е, че ако нямам такава не съм напълно себе си. ...


Безсмислени неща. Ето защо, никой не чете този полужив блог