КОТКИТЕ

Те са неземни същества. Според някои култури, обитават наполовина нашия и наполовина подземния свят. В изкуството символизират безделие, похот и зло. Не можем да отречеm обаче слабостта, която някои хора изпитват, когато стане въпрос за котка.
Щом започнат да мъркат човек разбира, че им е добре, че им е доставил някакъв вид удоволствие и се стремим по всякакъв начин да останат задоволени.

Но нека се върнем на темата:
В Египет котката била свещен и почитан звяр и била със статуса на божество. Още в онези времена започнало опитомяването на котките от местните хора. Убийството на котка било свещен грях.Друга причина за почитта към котките била техния ентусиазъм да ловят змии и мишки, като по този начин опазвали живота хората и техните посеви.

В Рим и Древна Гърция котката била високо почитана поради гореспоменатото качество.


През Средновековието, обаче нещата взели погрешенен завой . Котката била застрашена от процъфтяващите суеверия. В Европа котката била смятана за въплъщение на злото, Дявола и вещерството. Хората дори смятали, че вещиците се преобразявали в котки и така вършели злините си. Мъже и жени били иьмъчвани и дори убивани, заради това, че са помогнали или излекувли ранена котка. Църквата предприела мерки и започвала масовото колене на котки, което довело до почти пълното им изчезване в Европа (около 1400г.сл. Хр.)
Тази тирания не останала без последствия- почти напълното заличаване на котките довелло да гръм в популацията на гризачи, които започнали да разнасят болести, а именно чумата(наричана още "Черната смърт".

Естествено тогава, европейците осъзнали колко важни са всъщност котките и омогнали на бедните котки постепенно да възвърна броя си.

През 17в. изследователи и търговци пренесли котката и в Новия Свят. Преселниците продължили да вземат любимците със себе си.
Повечето котки в Северна Америка днес, са потомци на европейските страдалци.

И така, котките са преживели и не чак толкова охолни и задоволни времена. Но все още са тук, за това ги обичайте и им се радавайте.