Африка- една мечта

Много често, когато тук вали сняг си представям гъсти, наситено зелени, мъгливи и тежко дишашщи гори.

Много често, когато видя някой скучен и безличен, бозав човек си рпедставям слънчевия Елмарс.


Елмарс идва от Африка. За него тук е северният полюс. Хората все бързат за някъде, постоянно гледат часовниците си и се тревожат за нищо. Тук слънцето рядко показва лицето си(поне през зимата). Тук има бял дъжд, които пада от небето и покрива всичко за месеци напред. И всичко застива, сковано от студ. Тук хората са плашещо бели и всички до един си приличат. Те не плюят по улицата, не се оригват дискретно, когато поискат, не се шегуват постоянно и не говорят много. Никой не е любопитен и не иска да узнае повече за другия.Всеки се е затворил в черупката си и никга не излиза от там.Тук хората не ходят боси и не се радват на природата. Най-много някое семейсто със скъпа екипировка и луксозна голяма кола да излезе 'сред природата' и да извади скъпо струващата си изкуствена храна за семеен пикник.
Тук не те буди слънцето, а алармата на мобилния телефон. А навън е още нощ, макар че е ден...


И така минават дните на Елмарс. Той се адаптира, опознава, харесва, влюбва се и остава разочарован. Мечтае за Африка, за Габон, за Либрвил, за джунглата, за горещите нощи и за пищните африкански жени, на чиито малки пръстчета не може да стъпи никоя европейка.

Елмарс разказва на хората за Африка. Не всички слушат. Не всички, които слушат чуват. Не всички, които чуват разбират. Елмарс разказва и на мен. За красотата на океана, за джунглата и дивите животни, за правилата в училищата и сложните матури, за местните обичай и вярвания, за човешкия живот.


Африка не е третият свят. Африка е светът, от които идваме всички и всички сме братя и сестри. Там хората не забравят това. Африка се превърна в моя мечета.